Озеленяване, паркове, цветя

Момината сълза е многогодишно тревисто растение от семейство Рускосови. Латинското й наименование е Convallaria majalis. Размножава се чрез делене на коренищата и расте изключително бързо, а цветовете й наподобяват нежни бели камбанки. Момината сълза вирее добре дори и на сянка.

наподобяват нежни бели камбанки. Момината сълза вирее добре дори и на сянка.

Произход на името

Латинската дума Convallaria в превод означава “в долината” и препраща към закътаните европейски долини, в които вирее момината сълза. Majalis пък е препратка към месец май, когато тя цъфти. Цветето е познато в някои страни като майска лилия. Във Франция например има обичай да се подарява момина сълза на 1-ви май.

Момината сълза в религията

Момината сълза е известна още и като “Сълзите на Мария” или “Сълзите на Богородица”. Легендата разказва, че цветето поникнало от сълзите, които Богородица е проляла при разпъването на Исус. Момината сълза се споменава още в Библията, песен на песните(2:1) от Соломон: “Аз съм роза Саронова и момина сълза…”. Още от древността тя се възприема като израз на чистота и смирение, поради което може да бъде видяна в много християнски икони.

Легендите разказват

Едно от местата, които изобилстват от момина сълза, е британската провинция Съсекс, откъдето тръгват и няколко легенди. Една от тях разказва, че британският светец Леонард бил смъртоносно ранен при нападение от дракон и на мястото, по което се стичала кръвта му, поникнала момина сълза. Според римският писател Луций Апулей, богът-лечител Асклепий, син на Аполон, лекувал именно с това цвете. Смята се, че ароматът на момината сълза е първият сигнал за настъпващата пролет и кара славеите да напускат гнездата си.

Търговско значение

Пленителният аромат и нежната външност на момината сълза я правят предпочитано цвете в много аранжировки и букети. В парфюмерийната индустрия тя също е широко използвана, заради свежото си ухание. В миналото листата на момината сълза са били суровина, от която се е добивало естествено зелено багрило.

багрило.
багрило.

Момината сълза в медицината

От дълбока древност момината сълза се използва в медицината като диуретик, за облекчаване на болките, за подобряване на сърдечната функция (в листата и цветчетата се съдържа конвалатоксин - гликозид от сърдечната група). Въпреки че се използва широко в народната медицина, съвременните учени предупреждават, че растението е отровно и не бива да се приема в естествения си вид.

Всички части на цветето момина сълза са отровни.

Няколко бели, сякаш фарфорови камбанки, зелено стъбълце и двойка светлозелени листа, а наоколо се носи упойващ аромат. Цветето, което описахме е момина сълза. Ботаническото му име е Convallaria, което означава на латински лилия от долината. Родът от семейство лилии включва няколко твърде сходни помежду си вида. Някои ботаници дори считат, че родът е монотипен, т.е има само един вид – майската момина сълза (Convallaria majalis), а останалите са нейни подвидове. Срещат се в природата в умерения климатичен пояс на Северното полукълбо.

Майската момина сълза, която се отглежда в нашата страна, има разклонено пълзящо коренище. От него излизат 2, рядко 3 прикоренови широколанцетни листа. Между тях на върха на коренището се намира една пъпка, от която се появява съцветието. То е съставено от няколко (6-20) цветчета, наредени едностранно по здрав цветонос. Те са наведени надолу заедно с дългите цветни дръжки. На цвят обикновено са бели, но се срещат и светлорозови. В края на пролетта много градини се изпълват с изискания им мирис. Към края на цъфтежа цветчетата потъмняват и се появяват плодовете – дребни топчета.

През юли-август листата постепенно пожълтяват и полягат, но скоро плодчетата придобиват красива яркочервена багра и правят цветето пак красиво.

Момината сълза се чувства най-добре на лека сянка под дървета и храсти с рехави клони, ако сянката е много дебела, цъфти слабо.

Към почвата няма особени изисквания, но тя трябва да е богата на органични вещества  и не много суха.

На едно място може да расте десетина години, като превзема все нови територии и може да покрие голяма площ.

Можем да размножим това цвете  със семена, но най-лесно става с отделяне на части от коренището. Подходящото време е през пролетта и през есента. Засаждането става на такава дълбочина , че корените да не се сгъват, а растежните и цветните пъпки д са покрити с 1-2 см. почва. През лятото е добре да се подхрани с органични или минерални торове.

Момината сълза се отглежда като градинско цвете от 16 век. Още тогава са създадени нейните разновидности с розови и червени цветчета. По-късно са се появили сортовете с кичести цветове. Те са значително по-високи от другите – достигат 28-30 см. на ръст, цветчетата също са по-едри.

Момините сълзи са измежду предпочитаните цветя за форсиран. През есента по коренищата добре се различават два вида пъпки – вегетативни и цветни. Първите са тънки са тънки и заострени. От тях израстват само листа. Другите са по-големи , с тъпи върхове и са изправени вертикално нагоре. За форсаж се вземат именно части от коренището с цветни пъпки. Те се подреждат в сандъче, покриват се с влажен мъх или талаш и се заравят в градината на сянка. Когато температурите паднат до минус 5-7 градуса, сандъчетата се пренасят в помещение с ниска положителна температура и се държат там до форсирането.

За да получим цъфтящи момини сълзи за Нова Година, ще са ни нужни 25-30 дни. Коренищата се поставят се поставят в топла вода (30-35 градуса) до 10 часа, без да се допуска понижение на температурата. Това потапяне извежда цветята от покоя и спомага за насочването на хранителните вещества към пъпките. След това коренищата се подреждат в подходящи съдове – купи, кошнички и т.н., пълни с влажен мъх или листовка, покриват се с хартия и се слагат в стаята при температура 25-30 градуса. Всеки ден се пръскат с топла вода. Хартията се сваля, когато цветоносите достигнат 8-10 см. височина и цветните пъпчици се обособят. Съдът се поставя на светло при температура 12-15 градуса  и се очаква появата на прелестните ароматни цветчета.

Източник: Вестник за градината