Озеленяване, паркове, цветя

Ако сте решили да отглеждате цветя в банята си, трябва да се съобразите с две важни условия: първото е слабата светлина (за съжаление много малка част от баните имат големи прозорци, през които да влиза достатъчно количество слънчева светлина), а второто - високата влажност. Това определя търсенето на такива цветя, които обичат влажната среда и не се нуждаят от светлина, за да се развиват добре.

Тропически растения

Подходящите за отглеждане в банята цветя са тези, които растат на влажно и тъмно място. Зелените цветя, като например всички представители на семейство папратовидни, са идеалният вариант за такива условия. Бръшлянът също би се чувствал добре в банята, особено ако имате високи рафтове, от които да пада свободно надолу. Това би превърнало банята Ви в един истински тропически оазис.

Бромелиад

Цветето бромелиад, което спада към семейство Ананасови, също може да вирее в банята. Със свежите си цветове и екзотичните си листа, това растение добавя нотки на романтика и пресъздава атмосферата на дъждовна гора, дори и в най-скромните бани. Други широколистни цветя, които се развиват добре във влажните помещения, са смокинята и каучуковото дърво.

Палми

Банята е помещението в дома Ви със собствен микроклимат. Това позволява именно там да се развиват цветя, които в други части от жилището не биха могли да виреят. Много малко растения изглеждат толкова внушително, колкото една палма. Палмите са лесни за отглеждане, изискват малко грижи и растат изключително добре във влажни и тъмни помещения.

Орхидеи

Тези нежни и красиви цветя се чувстват изключително добре във влажна среда. Дръжте почвата влажна, но не мокра и не позволявайте водата да попада върху цветовете им. Орхидеите се разцъфнат след няколко месеца.

Описание: Красивата палма олицетворява романтиката на тропиците. Тя има и огромна икономическа стойност. Съществуват множество разновидности, от палми джуджета до достигащи 20 метра дървета. Всички те имат величествени сиви стебла с корона от сложни жълто – зелени листа. Всяко листо е около 3-5 метра дълго. През последните две десетилетия, кокосовата палма в Южна Флорида беше нападната от микроорганизъм, който причинява болест, наречена смъртоносно пожълтяване. За щастие вече се произвеждат разсади, които са резистентни на болестта.

Грижи: Светлина: Обича силното слънце.

Влага: Понася суша, но харесва и влажна почва, стига тя да се отцежда добре.

Студ: Може да издържи на студ и замръзване, но само за кратки периоди. Листата се обезцветят, а растението става податливо на гъбични заболявания.

Място: Кокосовата палма е тропическо растение, което обикновено вирее във влажни крайбрежни райони между 26 градуса северна и южна ширина. Произходът на това растение не е известен, но мнозина смятат, че мнозина експерти смятат, че родината и са западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан.

Размножаване: Размножаване: Поставете свеж кокосов орех (с черупката) до половината във влажна почва – ако почвата се поддържа влажна, растението ще поникне до 2-3 месеца. Растежът е бавен в началото, но се ускорява след като растението израсте.

Съвет на градинаря: Тази палма е страхотен акцент върху една зелена морава, а през листата и се прецежда приятна сянка за вътрешния двор. Използва за оформянето на горички или алеи покрай улици. Устойчива е на сол, затова и се използва по крайбрежията за постигане на тропически ефект. Ценен хранителен източник от тропиците, плодът на кокосовата палма се състои от черупка, изградена от фибри, покрита с още една - твърда дървесна. Вътре в черупката е бялото “месо”, наречено “copra”. То може да бъде настъргано и използвано в готварството – предимно в сладкарството. Освен това може да бъде извлечен екстракт на кокосово олио, което също се ползва за сладкарски цели.Вътрешността на кокосовия орех е куха и може да съдържа т.нар.кокосово мляко – основна съставка на пина - коладата, вкусна алкохолна напитка. По-важна е обаче приложението му в парфюмерийната и козметичната индустрия – за производство на сапуни, както и на смазочни масла, експлозиви и маргарин. Външната дебела черупка е източник на твърди фибри, наречени coir, които се използват за направата на изтривалки за крака и четки. Листата се използват в някои райони на света за изграждането на покриви на къщи.

Източник: www.zadoma.com

Наричат я още китайска конопена палма. В Европа тя е много обичан и често култивиран вид.
Трахикарпусът е най-устойчивата от всички палми, отглеждани в саксии и големи съдове. За кратко време тя понася температура до -16 оС. Тя се среща засадена на открито дори у нас на неветровити места. Старите екземпляри цъфтят и дори дават плод. Трахикарпусът е част от пейзажа в Южна Англия, Южна Швейцария, покрай езерата в Северна Италия, по южното Атлантическо крайбрежие и на Лазурния бряг. В голям съд тя достига височина  2-4 м, образува масивно влакнесто стъбло с почти кръгли, блестящозелени перести листа върху дълги 40-90 см. дръжки. За една година стволът нараства само с няколко сантиметра.

Период на цъфтене: Лятото.

Семейство: Arecaceae, палмови.
Произход: Бирма, Централен и Източен Китай, Япония. Там тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг, и няма особени претенции към почвата.

Месторастене: Старите екземпляри на слънчево, а младите на полусенчесто.

Субстрат: Оптимална пръст или TKS 2 с глинеста градинска пръст и пясък.
Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерено влажно и до август се наторява всяка седмица в намалени дози.

Други грижи: Няма.
Презимуване: Прибира се късно, като се отстраняват кафявите листа. На тъмно при 0-5оС (или на светло в стая). Полива се малко, за да не загние сърцевината. В немразовити дни се проветрява! Пресажда се през пролетта, но само ако туфата напира да излезе извън съда. Аклиматизира се към светлината на полусенчесто място, иначе лесно изгаря от слънцето.

Вредители, болести: Рядко. Акари, щитоносни въшки, гъбички.
Размножаване: През цялата година чрез семена.
Съвети за оформление: Солитерно растение, което в диаметър достига 2,5 м.

Източник: www.zeleno.bg

Маслената или гвинейската палма (Elaeis guineensis)  е била известна още на древните гърци и римляни. В древногръцката митология богинята Елаеис се представя в свитата на бога на виното Дионис. Наименованието guineensis произлиза оттам, че първият описан екземпляр е намерен на крайбрежието на Гвинейския залив. В диворастящ вид маслената палма се среща най-често на границата между гъстите тропически гори и саваните, както и по крайбрежието на цяла Западна Африка. По тези места се простират обширни плантации с маслени палми.

Дървото достига 15 м височина. Има големи перести листа. Понякога може да се забележат дървета, съвсем лишени от листа, обсипани с голям брой птичи гнезда. Някои птици си строят гнезда от палмови листа.
Растението дава първите плодове едва след като са минали 5 години и запазва своята плодовитост до 609 години. Плодовете му имат форма на тежки гроздове, съдържащи до 700 плода с тегло до 20 кг.

Червеножълтият костилков плод с големина на малка слива съдържа (заедно с костилката) до 37% ценно масло.  От месестата му част се получава масло с жълтопортокалов цвят, което намира приложение главно в производството на сапун, маргарин, технически масла и свещи. При нормална температура маслото има постоянна консистенция. Отнасят го към най-важните растителни масла. От семената се получава светложълто ядливо масло, което се използва при производството на маргарин. Кьоспето, което остава след пресуването на маслодайните семена, е богата храна за животните.

Тежките чепки плодове се отрязват и едва на земята от тях се изсичат отделните плодове. Брането им от палмата е опасно, понеже в епифитите, с които е обрасло стъблото, често правят гнездата си отровни змии. За да ги изгонят от върха на стъблото, африканците понякога са принудени да подпалят дървото. Както казва африканската поговорка: “Този, който се качва на маслената палма, ще обере плодовете и, а този, който остава долу под нея, знае, че ще се завърне в къщи”.

Маслената палма има важно значение за живота на жителя на тропическа Африка. Младите и клончета са широко разпространен зеленчук, наречен палмово зеле, големите листа служат за покриване на колибите, а пепелта, получена от изгаряне на изсъхналите съцветия и листа, се употребява вместо сол.

В западна Африка от маслената палма се произвежда т. нар. Палмово вино. За тази цел местните жители отсичат цялото дърво, след което правят върху стъблото, както си е на земята, нарези, а сокът, който изтича, събират в допълнително заякчени кратуни. Всекиден правят нови нарези на палмовото дърво, а понякога предизвикват изтичане на сока, акто загряват стъблото. След 7-дневна ферментация палмовият сок вече съдържа около 5% алкохол и става нещо като вино, по-силно от получаването от винената палма (Raphia vinifera). Местните африканци подсилват напитката, като добавят към нея отвар от различни растения със замайващо въздействие. След известно време върху мъртвото стъбло на палмата израстват множество гъби, най-често ядливи. Тук се излюпват и лаври на някои насекоми, които африканците също  ядат. Този метод на производство на вино, който води до гибелта на ценното палмово дърво, не е за препоръчване и днес рядко се прилага.

Маслената палма има и други врагове. Слоновете унищожават цели плантации, като изтръгват младите дръвчета заедно с корените и огризват върховете им. Плъховете също са бедствие за маслената палма. Положението може да бъде овладяно само ако в даден район се внесат много змии, които се хранят с плъхове. Там, където няма змии, битката с плъховете е изгубена.

Източник: www.zeleno.bg

Избор на палма
Палмите имат особено очарование като декоративни растения. Любителите с основание се гордеят, ако те се развиват отлично, и ги поставят на видно място, за да привличат погледа. Навсякъде, където се отглеждат – в жилище, зимна градина, оранжерия или през лятото на открито, за растенията трябва да се осигуряват оптимални условия на живот.

Преди покупката на палма
Преди да си набавите палма, трябва добре да обмислите решението.
Ако желанието ви е да имате голямо декоративно растение, трябва да си отговорите на въпроса дали имате достатъчно място. Листата на палмите не бива да се деформират от мебели или стените, покрай тях трябва да се минава свободно. Трябва да имате пред вид, че палмите растат много бързо, когато се чувстват добре. Това означава, че всяка година те ще се нуждаят от повече място. За палмите с перести листа, например видовете Phoenix, е необходимо повече място, отколкото за ветриловидните, като Trachycarpus или Sabal. Добре е също така преди покупката на желаните видове да се информирате за техните характерни особености, за да си спестите по-късни разочарования.

Помислете и за още нещо: на някои палми може да се нараните сериозно. Перата на Phoenix canariensis имат остри като игли бодли. Chamaerops humilis, Livistona и Washingtonia имат остри зъбци или тръни по двете страни на листните дръжки, които може да бъдат опасни, особено за деца. В такъв случай не би трябвало да отглеждате такива растения у дома.

Какви палми да купувате
При покупката на палми трябва да избирате силни, стройни, неповредени екземпляри с равномерно разпределени листа. Растенията трябва да стоят отвесно изправени в съда и да имат няколко млади, все още неразгърнати листа. Здравите палми се познават по стабилните листа без петна. Цветът на листата е различен и характерен за съответния вид, поради което не е абсолютен критерий за здраве. Цветовата гама преминава от тъмнозелено през синьозелено, светлозелено, сивозелено до метален блясък.
За щастие има видове палми, които се чувстват добре през цялата година в отоплявани жилищни помещения. Други предпочитат през лятото да бъдат на открито.

Подходящи за топли жилищни помещения са следните родове палми:
Archontonphoenix
Areca
Caryota
Chamaedorea
Euterpe
Howeia
Licuala
Livistona
Microcoelum
Phoenix canariensis
Phoenix dactyliferas
Phoenix roebelenii

Палмите, които през летните месеци се чувстват най-добре на открито са:
Arecastrum
Butia
Brahea
Chamaerops
Livistona
Phoenix canariensis
Phoenix dactyliferas
Rhapis
Rhopalostylis
Serenoa
Trachycarpus
Washingtonia
Посочените тук родове и видове палми могат да презимуват и в прохладни, и светли помещения или при условия, сходни на условията на студена къща.

Съвет за покупка
Палмите са чувствителни към студено и затова е добре да се купуват през топлите сезони. През есента или зимата те по-трудно понасят смяната на мястото или температурата. Палмите които произхождат от тропическите райони нямат период на покой. Ето защо те са извънредно чувствителни на студ. При купуване на такива видове в студени зимни дни кореновата туфа трябва да бъде обвита в топлоизолационна опаковка, за да се пренесат до затоплената кола.

Източник:  www.zeleno.bg