Озеленяване, паркове, цветя

Глицинията е устойчиво увивно растение с големи, наподобяващи на махало, гроздове. Познати са 2 вида глициния - китайска и японска. Цветовете могат да бъдат розови, бели, светло или тъмно лилави. Това многогодишно растение изисква някои специални грижи, с които ще Ви запознаем в тази статия.

Инструкции:

• 1. Купете глицинията в саксия от цветарския магазин. Колкото по-голямо е цветето, толкова по-бързо ще цъфне то. Можете да засадите и семена от глициния, но в този случай трябва да изчакате 10-15 години, за да цъфне.
• 2. Мястото, на което ще засадите глицинията, трябва да е слънчево. Добре е да определите нивото на pH на почвата - за предпочитане са почвите с 6.0 или 7.0 степен на киселинност. Ако е необходимо, подхранете почвата, за да достигне желаното ниво на рН. Мястото за засаждането трябва да е широко 60-90 см и около 50-60 см дълбоко. За да подобрите дренажа на почвата, добавете смес от торф, листен и обикновен тор.

  3. Намерете подходяща основа, около която да увиете глицинията. Имайте едно наум, че когато разцъфне, тя доста натежава. Добър вариант е здравата мрежа от тел или корда, дървените решетки и перголите.

  4. Засадете в почвата корена на глицинията, на същата дълбочина, на която е бил засаден и в саксията. Почвата трябва да е доста влажна. Осигурявайте на младите растения всекидневно по 2 см вода. След като веднъж се е захванала добре, глицинията трябва просто да бъде поливана, когато забележите, че започва да увяхва.

  5. Грижете се за глицинията, като я подрязвате веднъж годишно, след като спре да цъфти.

  6. Подхранвайте веднъж годишно младите растения, докато достигнат желаната от Вас големина. След това подхранвайте само ако листата започнат да пожълтяват или ако растежът се забави.

Грижата за стайните растения е удоволствие за повечето хора, макар че не липсват и такива, за които това не е от най-любимите занимания. Колкото повече знаем за всяко растение обаче, толкова по-лесна и приятна е грижата за тях. При отглеждането им всяко нещо е от значение - от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае даденото растение.

от това колко да е голяма саксията, до това от какво количество вода се нуждае
Видове стайни растения

Различните стайни растения имат нужда от различно количество светлина. Така например бебешките сълзи, английският бръшлян и дървото на живота се нуждаят от много естествена светлина - подходящо място за тях би бил прозорец, през който влиза много слънце. Азалията, папратта и аглаонемата пък са такива растения, които цъфтят и при липса на светлина. Подходящо място за тях биха били вътрешните стаи, стълбището и други помещения, до които почти не достигат слънчеви лъчи. Има и такива растения, които се нуждаят от умерено количество светлина, например бегонии, аспарагус, ехмея, дива лоза и зебрина.

Как да избираме стайните растения

Когато избирате стайните растения, винаги се съобразявайте с две неща: можете ли да осигурите необходимото за цветето количество светлина и от колко вода се нуждае то. Ако всичките Ви растения са такива, които изискват рядко поливане, то по-добре за Вас би било да се ориентирате към сукулентните или кактусови видове. По-смелите градинари могат да рискуват и с орхидея.

От какво се нуждаят стайните растения

Всяко стайно растение има нужда от определено пространство за корените си. Всичките видове папрат например трябва да се засаждат по-нагъсто, тъй като те изглеждат най-добре когато цялото пространство в саксията е запълнено. Други растения пък имат нужда от повече пространство и ако саксията им е твърде малка, не могат да израстат както трябва. Същото важи и за поливането - едни се нуждаят от повече вода и влажна почва, докато други изискват почвата да е суха.

Грижа за стайните растения

За повечето стайни растения е достатъчно само ежеседмичното поливане. Но има и такива, които се нуждаят от точно определено количество светлина - за тях е добре да подберете подходящо място. При стайните растения не е толкова важно наторяването, колкото пресаждането - когато забележите, че саксията вече е малка, веднага преместете цветето в по-голяма такава. Добре е да премахвате увехналите листа веднъж на няколко седмици, както и внимателно да почиствате праха от по-големите листа с топла вода без препарати.

Проблеми

И стайните растения, както тези в градината, могат да имат здравословни проблеми. Ако цветето Ви не расте, възможна причина може да е наличието на червеи в почвата. Те могат да бъдат унищожени като се добави 1 чаена лъжица винен оцет в 1 литър вода. Имайте обаче едно наум, че някои растения не понасят киселини. Пожълтелите листа могат да бъдат сигнал за недостатъчно количество светлина или липса на вода. Увехналите листа в повечето случаи са заради липсата на вода и обикновеното поливане почти винаги решава проблема.

Ползите от стайните растения

Всички знаем за предимствата при отглеждането на растения вкъщи: те пречистват въздуха и увеличават количеството на кислород в стаята. Но цветята са и много повече - те са важни за душевното здраве на човек. Според фън шуй, растенията са задължителен елемент във всяка стая - последователите на тази древна китайска наука смятат, че грижата за жива материя е дейност, доставяща удоволствие и удовлетворение. Наблюдаването на зараждащия се живот пък кара човек да почувства енергията на сътворението.

Хрянът е многогодишно растение, което означава, че той се засажда веднъж и през следващите години се прекопава няколко пъти. Коренът му е леко лютив на вкус, но е богат на витамин С, нискокалоричен е и се използва като подправка в много ястия. Да си отгледате корен от хрян в градината е лесно – трябва да го засадите през късната есен или ранната пролет, за да имат достатъчно време корените му да пораснат.

От какво се нуждаете:

• корен хрян
• градински ръкавици
• лопатка

Инструкции:

Стъпка 1
Набавете си няколко корена хрян - изберете такива, които са дълги около 45 см. Убедете се, че са здрави, без следи от гниене. Два корена са напълно достатъчни за една градина.

Стъпка 2
Сложете градинските ръкавици, за да предпазите ръцете си. Прекопайте градината си с мотика, като не оставяте буци пръст - почвата трябва да бъде ронлива.

Стъпка 3
Поставете корените върху обработената почва и започнете да притискате леко долната им част надолу, така че да оформите купчинка.

Стъпка 4
Покрийте корена с 15 до 20 см  почва, като оформите малко хълмче с равен връх. Докато работите поливайте периодично.

Стъпка 5
Наблюдавайте хълмчето от късна есен до края на лятото. Когато хрянът поникне, оставете само един стрък, а другите ги отрежете до нивото на земята - по този начин коренът ще расте настрани и ще Ви осигури реколтата за следващата година.

Огнената куфея е най-известната у нас от всички видове на рода, които са повече от 200. Храстовидното растение, внесено в Европа през 1845 година, се отглежда като едногодишно и достига 30см височина. Разклонява се богато, образува тънки, ъгловати клони и тъмнозелени блестящи, овални ланцетни листа. Цветовете - яркочервени тръбички, имат на устието червено-бял пръстен, което напомня цигара.

Период на цъфтене: Май до септември.

Произход: Мексико.

Месторастене: Слънчево до полусенчесто.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS2.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно (-»Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго.

Поливане, торене: Поддържа се умерена влага и се подхранва всеки 2 седмици.

Други грижи: Растението може да се подкастря, за да остане ниско, и въпреки това цъфти пребогато.

Презимуване: Не се налага.

Размножаване: През март / април чрез семена при температура на почвата 18°С. Засаждат се винаги по 3 растения заедно. Филизите, получени при прищипването, може да се използуват като резници.

Вредители, болести: Листни въшки, бели мухи.

Съвети за оформление: Буйно растящите тънки клончета изглеждат очарователно във висяща саксия.

www.flowersnet.info

За градината на балкона има две старателно цъфтящи “слабоноги”: • Impatiens - Walleriana-хибриди с височина около 20см. Известни са сортовете от сериите “Белици”,  ”Акцент”,  ”Супер фея”. Освен жълто и чисто синьо се срешат всички цветове между бяло и виолетово. Освен това има сортове с бели звездици, както и разновидност с височина 25см и кичести цветове, подобни на цветовете на розата.

• “Нова Гвинея”-хибридите се окичват с наситени оранжеви, бледорозови и виолетови тонове. Нови са сортовете  ”Спектра” и  ”Танго”, които се размножават чрез семена.

Период на цъфтене: На открито от юни до октомври.

Месторастене: Слънчево до сенчесто.

Произход: Тропическа Източна Африка, Цейлон, Индия и Нова Гвинея.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените готови или отгледани самостоятелно млади растения се засаждат на разстояние 20-25 см едно от друго.

Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа влажно и до август се наторява в ниски дози.

Други грижи: Растенията се под кастрят от време на време, за да се разклонят.

Презимуване: Само младите растения може да презимуват на светло при 12 до 15″С! Поддържа се умерена влага.

Вредители, болести: Акари, листни въшки, бели мухи, охлюви.

Размножаване: Чрез резници през пролетта или чрез семена през февруари/ март (лесно по двата начина).

Източник: www.flowersnet.info