Озеленяване, паркове, цветя

БОЛЕСТИ
Брашнеста мана - една от най-разпространените болести по розата. Напада младите части на растението /листа, клонки и цветни пъпки/, които се покриват със сивобял брашнест налеп. При повишена влажност на въздуха постепенно петната обхващат целите листа. Нападнатите органи закърняват и спират развитието си. Чувствителността на сортовете рози е много различна. Сортовете с гланцирани кожести листа са по-малко податливи на нападение, отколкото с матови по-меки листа. Борба – пръскане на нападнатите растения с разтвор от подходящи фунгициди: ТОПОАЗ 100ЕК, ТОПСИН М 70ВП, ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК.

Ръжда – гъбата напада всички надземни части на растението, като предизвиква прегаряне и окапване на листата, деформация и изсъхване на младите леторасти и цветни бутони. Първоначално по листата са светложълти или светлооранжеви, закръглени петна. По-късно, предимно по долната страна на листата се оформят многобройни оранжево или ръждиво оцветени точковидни петна, които се разпукват и от тях излизат прахообразни спори на гъбата. Заразените растения изостават в развитието си и имат влошен декоративен вид. Борба – по-ранно откриване на болестта с единични петна, листата със симптоми може да се откъснат и изхвърлят. При по-силно нападение се налага да се направят поне 2 последователни пръскания с разтвор на някой от фунгицидите : ШАВИТ 25ЕК, ИМПАКТ 25 СК, ТОПОАЗ 100ЕК или ФАЛКОН 460ЕК

Черни листни петна – От болестта страдат розите отглеждани на открито. По горната повърхност на листата се се явяват черни кръгли или неправилни по форма петна, в резултат на което листата окапват още през първата половина на лятото. Растенията не асимилират нормално, спират растежа и не цъфтят. Борба - провежда се предпазно пръскане преди вегетацията. След развитието на листната маса растенията се третират още три пъти през 12-15 дни с разтвор на фунгицидите: ИМПАКТ 25 СК, ФАЛКОН 460ЕК или ФОЛИКУР 250ЕВ.

НЕПРИЯТЕЛИ
Зелена листна въшка - най-широко разпространеният неприятел по розите. Това са дребни зелени насекоми, които нападат върховете на растящите леторасти. Те се хранят като смучат сок от младите листенца и цветни пъпки, като покриват изцяло нападнатите органи. Листата се завиват, а леторастите спират развитието си. Растенията отслабват, повредените части се деформират, пожълтяват, а цветните бутони не се разтварят. Растенията губят декоративността си. Голямата опасност от листните въшки се дължи не само на пораженията, които те нанасят на декоративните растения, но и на обстоятелството, че те пренасят много вирусни болести. Борбата с тези неприятели трябва да се води навреме, поради вредността им. Има различни инсектициди с добър ефект. Необходимо е да се провеждат поне 2-3 пръскания като препаратите се редуват, за да не се създава устойчивост на популациите. Ефективни са инсектицидите : МОСПИЛАН 20СП, ВАЗТАК 10ЕК, ЛАНТАН 90ВСП, КАРАТЕ 2.5ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК и ТАЛСТАР 10ЕК – инсекто-акарицид.

Акари - Паяжинообразуващите акари обикновено нападат и се развиват върху долната страна на листата, дръжките, пъпките и цветовете. Вредят като смучат клетъчния сок от млатите по-сочни части на растението. В резултат от повредите нападнатите части увяхват, свиват се, деформират се и по-късно окапват. Борбaта е ефективна при наблюдение на растенията за навременно откриване на нападението. Пръскане с химически препарати (акарициди). Подходящи препарати с добър ефект са: ТАЛСТАР 10ЕК, ЛИРОСЕКТ 2ЕК, НИМАЗАЛ, МИТАК 20ЕК, ПИРАНИКА 20ВП. Трябва да се пръска неколкократно, като е желателно препаратите да се сменят. За съжаление при честа употреба на едни и същи растителнозащитни препарати се стига до селективна резистентност на раси от акари.

Цветен дръшкопробивач – Това е малко бръмбърче с основен черен цвят и твърди червени криле. Вредят възрастните насекоми и ларвите. Среща се по всички видове рози. Женските индивиди снасят яйцата си в основата на цветната пъпка, след което прегризват цветната дръжка и пъпката пада. Борба - при поява на бръмбара растенията се пръскат с БИ 58 или други тиофосфорни препарати.

Източник:  www.zeleno.bg

Декоративните рози са едни от най-красивите и с малко труд отглеждани цветя. За разлика от сезонните цветя, розата цъфти през цялото лято до късна есен. Тяхното предимство, е че успешно могат да се отглеждат на постоянно място както в градината, така и в съдове – саксии или сандъчета, като при добра грижа растат повече от 20 години. Разположени на балкони и прозорци, розите създават красота, свежест и усещане за близост с природата. При тях са ценни както красивите цветове с разнообразни багри, тaка и силният приятен аромат.

Съдовеtе за отглеждане на рози са различни по форма, големина и материал, от който са направени. Изборът на съда трябва да бъде съобразен с изискванията на растението и типа на неговата коренова система. Подходящи за розите са саксии или сандъчета с дълбочина поне 35-40 см. Може да се използват и бетонови корита, които се поставят неподвижно около къщата. Мястото, където ще се поставят съдовете с рози трябва да бъде добре огрявано от слънцето. За предпочитане е съдовете, предназначени за отглеждане на рози , да се боядисват отвън за да се намали силното им загряване от слънцето, което се отразява неблагоприятно върху корените на растенията. Ограниченият обем на съдовете, както и силното слънце бързо изсушават почвата. Това налага да се поддържа водният режим на почвата с по-чести поливки. Без поддържане на нормална влажност в почвата е невъзможно да се осигури многократен цъфтеж през целия вегетационен период. Върху отворите на дъното на съда се поставят едри камъчета или друг вид дренаж за оттичане на излишната вода. Важно условие за отглеждането на розите в съдове е подготовката на почвата, която ще се поставя в съдовете. Тя трябва да бъде лека, пореста, обогатена с угнил оборски тор.

При избор на съдове трябва да се знаят свойствата на материала, от който са направени те, за да се вземат адекватни мерки при отглеждане на розите в тях. Дървените съдове - бурета, сандъчета имат лоша топлопроводимост, и поради това корените не страдат от резки температурни колебания. Каменните съдове - корита, вази се влияят от температурата, като сравнително лесно се нагряват и охлаждат. Керамичните съдове, когато са без глазура пропускат въздуха до корените и улесняват дишането им. Пластмасовите съдове са удобни, леки, трайни и евтини. В тях почвеният субстрат изсъхва по-бавно но и те бързо се нагряват от слънцето. При отглеждане на розите в съдове трябва та се има в предвид факта, че тези растения са студоустойчиви и могат да останат навън през зимата без да измръзнат. По рискови за тях са горещите летни дни, когато при прекомерно нагряване на съда, в който са засадени е възможно “опичане” на корените и неблагоприятни последици за растението. Това налага засенчване на съдовете и редовно поливане.

Източник:  www.zeleno.bg

Характерно за тази група рози е високото стъбло, което остига височина 1.20 – 1.50 м. В литературата тези рози са известни като щамбови рози.
Производственият процес при тях продължава три години, като на първата година върху корена на дива шипка се облагородява междинник, който също е дивачка но има свойството за няколко години да стане прав и надебелява до толкова, че да поддържа короната. Върху междинника през следващата година на височина по желание от 1.00 м до 1.50 м. се прави същинската присадка на калем от благородна роза. Обикновено сортовете използвани за това облагородяване са от рода на полиантово-хибридни рози, кoито са нискорастящи, студоустойчиви, многоцветни и дребноцветни, отличаващи се с обилен и продължителен цъфтеж. Тези рози дават възможност за формиране на компактна корона чрез подрязване и постигане на дълъг и траен цъфтеж на розовото дръвче. Щамбовите рози, когато са млади и стеблата им са все още гъвкави е задължително да бъдат привързани на 2-3 места към стабилно колче. Това е необходимо за да се предпазят присадките от изкършване.

През целия вегетационен период при поява на коренови издънки от шипковота подложка, почвата се разравя до основата на издънката и тя се отчесва с ръка.Не е желателно  рязането на издънките до почвената повърхност, защото ги стимулира към разклоняване и по-силно развитие. По дължината на междинника са разположени пъпки, от който е възможно да започнат вегетация леторасти на дивачката. Тези клончета трябва своевременно да се отчесват. През следващите години тези пъпки закърняват и появата на диви леторасти е почти невъзможна.

Подрязването на коронката на благородната роза става основно напролет, като се премахват стари, болни или измръзнали клонки /измръзване се получава главно при неузрелите, късно цъфтяли клонки/. Същевременно се цели формирането на сферична  корона. През лятото след прецъфтяването на букетчето, цветоносната клонка се реже до първия добре развит зелен лист. По този начин се оставя да се развие пъпката, която се намира в пазвата на листа и осигурява развитието на ново клонче с букет едър цвят.
Зазимяването на щамбовите рози е важен момент от грижите за тях. У нас се наблюдават големи различия в зимните температури в отделните райони. От тук и необходимостта от прилагане на различни мероприятия.В по-топлите райони е достатъчно коронката на розата да се покрие добре с полиетиленово плaтно и да се привърже здраво. На по-студените места преди да се сложи полиетиленово платно е желателно коронката да се увие със слама или друг изолиращ студа материал. И в двата случая зазимяването става само на коронката /благородната роза/, тъй като междинника и корените са дивачка и са много студоустойчиви.

Източник: www.zeleno.bg

Розите са едни от най-красивите, но и доста претенциозни растения.

Юни
Следете внимателно за дребни насекоми вредители (Thysanoptera), които обезцветяват цветовете на храста и ги правят да изглеждат мръсни.
Третирайте с подходящ инсектицид, според инструкциите на опаковката. Продължете да подхранвате розите, за да посрещнат горещото лято красиви и стегнати.  Най - добре използвайте бавно разграждащ се препарат, който действа до 90 дни.
Водата е ключов фактор за доброто състояние на розите този месец. Трябва да сте сигурни, че розите ви получават достатъчно вода. Ако имате система за напояване, уверете се, че таймерът и работи коректно. Водата е от огромно значение, тъй като тя помага на растението да се храни. Ако почвата е добре дренирана, няма опасност да го преполеете.

Измивайте ежедневно листата, за да контролирате акарите.

Розите биха се почувствали идеално, ако до края на този месец получат малко органична тор.

Юли и август
Леко почистете прецъфтелите цветове. Основната задача през този сезон е розите да съхранят колкото се може повече листна маса. Тя държи сянка и хладина на растението.
Не използвайте прецъфтелите цветове и пожълтелите листа за мулчиране, защото могат да се развият гъбички и могат да станат убежище на вредители.
През юли и август, трябва да поливате растенията ежедневно, а ако просто полеете храста с вода отгоре надолу, това ще ги прероди.

Най - добрият избор за подхранване по това време е органичната тор. Може да избирате между птича тор, рибен разтвор, пепел от кафяви морски водорасли и т.н.
За да подготвите розите за втория им цикъл на цъфтеж (през есента), сега трябва да подрежете храстите като отнемете около 1/3 от височината им.

Източник:  www.zadoma.com

Описание:
Пустинната роза е сукулентен храст с красиви цветя (оцветяването им е различно) и височина до 1 – 1,5 метра. Дънерът е с разширена “бутилковидна” форма. Принадлежи на семейство Apocynaceae (като Олеандъра). Родината му е източна Африка. Често се отглежда като бонсай.

Разновидности:
Red Sing – червени цветове, Lucky – бледо розово, Doble flower – с два реда листенца на цветчетата

Грижи:
Не понася температури под 10 градуса. Полива се умерено, като зимата се оставя почти на сухо. Нормално е тогава да губи по-голяма част или дори всички листа.
Тори се два или три пъти през лятото. Пресажда се в по-голяма саксия пролетно време, веднъж на две-три години.
Харесва богати почти, добре дренирани. Комбинацията влага и студ води неизбежно до гниене.

Вредители:
Листни въшки, бяла муха.

Място:
Обича пряката слънчева светлина, или много осветено място ако се отглежда в стая.

Размножаване:
Най-често се присажда клонче (калем) върху стеблото на роза Laurel, така се постига бърз цъфтеж. Присаждането чрез семки или резници без листа през лятото (саксията да е на топло!). Чрез издънки или фиданки – отрязва се фиданката, измива се добре с течаща вода и се оставя да позасъхне за няколко дни. Сади се в богата влажна почва и се държи на топло.

Съвет на градинаря:
Внимание! Течността, която се отделя от стеблото при чупене или отрязване може да предизвика възпаление на кожата! Материалът изпрати Северина Самоковлийска.

Източник: www.zadoma.com