Озеленяване, паркове, цветя

Алоказията е вечнозелено тропическо многогодишно тревисто растение. Сред градинарите се среща още и под името слонско ухо или гигантски каладиум. Като типично тропическо растение, алоказията има свойството да се прибира изцяло в коренището си, когато зимата е твърде суха. Листата на това растение са много големи и красиво оцветени.

Произход

Познати са около 70 разновидности на алоказията, съсредоточени главно в южните и югоизточните райони на Азия, Филипините и североизточните части на Австралия, където рядко се образуват слани. В природата се срещат и хибридни сортове, които впечатляват със своята красота.

Видове

Най-известните видове алоказия са:

Alocasia macrorrhiza (нашенският трилистник) - основна хранителна суровина в тихоокеанските държави. Заради размера на листата си, те са декоративни растения.

Alocasia sanderiana - характеризира се с по-издължени и леко заострени листа.

Alocasia sanderiana - този вид алоказия блести със свежите си нюанси - една умела комбинация между зелено и виолетово.

Нужда от светлина

Имайки предвид, че дом на алоказиите са влажните и сенчести тропически гори, то съвсем логичен е фактът, че тя най-добре би се чувствала на място, до което достига непряка слънчева светлина. Частичната сянка също е добър вариант за това растение. Онези видове алоказия, които са с по-тънки листа и чиято почва е влажна, могат да понесат и пряка слънчева светлина. Прекаленото дългото излагане на слънце може да доведе до прегаряне на листата или до потъмняване на ръбовете им.

Почва

Почвата, върху която ще засадите алоказията, трябва да е влажна, песъчлива и богата на хумус и хранителни вещества, с добър дренаж и нива на pH около 8.0.

Поливане

В активния за алоказията сезон поливайте растението обилно, за да запазите почвата влажна. Ако цветето Ви е изложено на директна слънчева светлина, е нужно дори повече вода. Редовното поливане запазва свежия вид на листата. На всеки 2-3 седмици, от началото на пролетта до края на есента, подхранвайте почвата с течен тор. Със застудяването на времето редуцирайте поливането и спрете изцяло наторяването.

Проблеми

Сокът от листата и стеблата на алоказията предизвиква раздразнение върху кожата при голям процент от хората. Поглъщането на части от растението води до стомашни болки .

Кактусът е растение, което можете да отглеждате лесно в дома си. Поради тази причина то е предпочитано както от професионалните, така й от начинаещите градинари. В тази статия ще Ви запознаем с онези тънкости, характерни за кактуса, с помощта на които да се наслаждавате дълго на това уникално растение.

От какво се нуждаете:

• глинена саксия
• почвена смес за засаждане

Инструкции:

1. Засадете кактуса в глинена негланцирана саксия. Изберете такава с една или няколко дупки на дъното, за да се оттича водата през тях.

2. Добавете почвената смес. За най-добри резултати, тя трябва да е комбинация от дървесна кора, перлит, торф и тор от дъбови листа. На всеки 2 години е препоръчително да присаждате кактуса си, като най-добрият период за това е периодът след цъфтеж (ако разбира се отглеждате цъфтящ кактус). Оставете около 5 см разстояние между ръба на саксията и почвената смес - по този начин ще осигурите достатъчно пространство за растеж.

3. Поливайте кактуса веднъж в седмицата, с уговорката през зимата това да става по-често, тъй като топлината в стаята извлича влагата от растението. Има една хитринка как да проверявате дали кактусът има нужда от вода - пипнете почвата на повърхността - ако е суха, го полейте.

4. Сипвайте вода, докато не видите, че започва да капе през дупките на дъното на саксията. Когато решите, че кактусът се нуждае от по-малко вода, просто разредете интервала от време между поливанията, а не количеството вода.

5. Поставете кактуса на добре осветено място. Най-подходящи са онези места, на които другите растения не могат да виреят заради силното слънце - ниша с прозорец, предверието или коридора.

Кротонът е вечнозелен храст, който може да достигне до 1,20 м височина. Родината му са островите, намиращи се в източната част на Тихия океан. Листата са зелени, понякога обагрени с разноцветни петънца - жълти, тъмночервени и прочее. Това уникално растение можете да отглеждате и в дома си.

Характеристики на кротона

Отличава се с огромни листа, които създават плътна зелена покривка в най-горната част на кротона. Стъблото е дебело, тъмнозелено и наподобяващо кората на дърво. В много редки случаи кротонът цъфти, но ако това се случи, той наистина се превръща в едно много атрактивно растение - листата се обагрят в различни цветове (зелено, жълто, червено, оранжево, лилаво, розово) и по тях могат да се видят много интересни форми.

Видове

Кротонът се различава по формата на листата си.

• широколистен кротон - големи, широки листа, които обсипват цялото стебло. Най-много листа са разположени на върха;
• дъбов кротон - листата имат структурата и вида на листата на дъб;
• кротон със спираловидна форма на листата - листата са извити надясно или наляво, или по малко и в двете посоки;

• кротон с листа, извити назад - много рядко срещан вид

Размери и подрязване

Кротонът може да достигне до височина 2,5-3 м, ако се грижите правилно за него - осигурете достатъчно вода, слънце и пространство за кореновата му система. Ако го отглеждате в саксия в дома си, можете да очаквате максимално 1-1,5 м. За да контролирате растежа е нужно редовно подрязване. През пролетта отрежете 1/3 от растението и изчакайте цъфтежът да започне отново. Можете да ороните и младите филизи по растението, за да стимулирате по-бърз растеж.

Грижи

Кротонът е устойчиво и природно целесъобразно растение. Дори и да го оставите по-продължително време без вода и тор, то няма да изсъхне. Запомнете, че почвата трябва да е напълно суха преди поливане. Периодичното подхранване е препоръчително, но не и задължително. Много важно условие е температурата в помещението да е над 15 градуса - при по-ниски температури листата ще окапят. Кротонът няма да оцелее и при слана.

Вредители

Най-често срещаните вредители по кротона са акарите. Те нападат предимно листата и извличат от тях ценните хранителни вещества и влагата. Ако забележите по листата малки петънца, със сигурност цветето е нападнато от акари. Пръскането с препарати не винаги помага, защото те унищожат и тези насекоми, които се хранят с акарите. Най-добре си набавете отрова за домашни червейчета - но имайте едно наум, че тя не премахва яйцата, така че след 2 седмици трябва да повторите.

Цветята придават на всяко затворено пространство ненадмината красота и цвят, и не могат да бъдат сравнени с никоя друга декорация. На пазара се предлага изключително голямо разнообразие от стайни растения, с помощта на които можете да внесете живот дори и в най-скучната стая. Ако сте любител градинар, но не разполагате с градински площи, не се отчайвайте - дайте воля на въображението си и експериментирайте смело. А ето и някои от най-подходящите цветя за дома Ви.

Лилия

Лилията (Spathiphyllum) има повече от 40 разновидности. Това растение се характеризира с големи, гладки листа и високи, нежни съцветия, които са лесно разпознаваеми заради своята уникалност. Произхожда от тропическите гори, поради което й е нужна много влага - тя може да се отглежда дори в не толкова добре осветени помещения.

Африканска теменужка /сенполия/

Африканската теменужка (Saintpaulia) е много добре познато и обичано стайно растение. Води началото си от тропическите райони на Африка. Цветовете са деликатни и обагрени във всевъзможни цветове: от виолетово, синьо, бяло, пурпурно и розово, до зелено. За да се наслаждавате дълго на своята теменужка, поддържайте средно високи температури и достатъчно влага.

Коледна звезда

Коледната звезда (Euphorbia pulcherrima) е символ на Коледа и много често бива поднасяна като подарък заради своите ярки, изпъстрени в огненочервено цветове. Поливайте цветето често и му осигурете умерено количество топлина, и много слънчева светлина.

Акалифа (котешка опашка)

Акалифата (Acalypha hispida) впечатлява от пръв поглед със своите дълги, тънки и покрити с мъх уникални цветове, които се асоциират с червена гъсеница. Родината на котешката опашка е Индия - с избора на това растение внасяте екзотична нотка в дома си. Отглежда се лесно, като не изисква много грижи - просто поддържайте средно високи температури и осигурете много слънчева светлина.

Коледен кактус

Коледният кактус (Schlumbergera bridgesii) е лесно за отглеждане и поддържане растение, което има дълъг живот. Цъфти около коледните празници, когато засиява с ярките си розови цветове. Изключително подходящо и за висящи кошници, заради структурата си на пълзящо растение.

Хлорофитум (зелена лилия)

Хлорофитумът (Chlorophytum comosum) е устойчиво растение, което е подходящо и за съвсем начинаещи градинари. За зелената лилия изберете стая, до която не достига силна светлина, защото това цвете обича тъмнината. Листата са дълги, а по тях се образуват пъпки, от които по-късно разцъфват цветовете. Интересното при хлорофитума е, че съцветията могат да бъдат откъснати и веднага след това засадени като ново растение.

Хортензията е едно от най-красивите и най-подходящите цветя за тераси и балкони с източно и северно изложение. Лесно е и отглеждането й. Въпреки това домакините често се оплакват, че хортензията им не цъфти.

Вгледате ли се в цъфтящата хортензия, ще установите, че клончетата, които носят цветовете, почти във всички случаи израстват от миналогодишни стъбла. Следователно първото условие, за да имате растение с цветове, е да отглеждате хортензията така, че всяка година тя да дава добре охранени разклонения. Когато баграта на цветовете започне да се променя, отрежете цветоносните клончета така, че да останат само най-долните им 1-2 колена; от тях до есента ще израстат нови клонки. Запазете и стъблата, които израстват през пролетта от основата на растението, защото и те на следващата година ще образуват цветоносни клончета. Внимавайте броят на клончетата, които ще се образуват през лятото, да не е много голям. Той трябва да е приблизително равен на броя на клончетата, които се цъфтели през лятото. Ако леторастите са значително повече, те ще дадат дребни съцветия или ще останат без цветове.

Хортензията се нуждае от почвена смес, съставена от равни части листовка (тор, получен от разлагането на листа), градинска пръст и угнил оборски тор. През вегетацията тя изисква редовно поливане и полусянка. През есента саксийната пръст трябва да се засуши постепенно, така че леторастите да не се сбръчкат. При добро отглеждане новите стъбла в края на есента имат на върха си конусовидно образувание, покрито с кафяви люспи. Такива стъбла ще цъфтят през следващата година.

Когато листата окапят, внесете хортензията в студено помещение, може и тъмно. Поливайте я от време на време с малко вода. През март я внесете в топло помещение и започнете да я поливате редовно, но само когато пръстта засъхне. На терасата я изнесете, след като мине опасността от слани. През лятото я поливайте обилно и я подхранвайте с торови разтвори през 10-15 дни.

Пръстта на хортензията трябва да се сменя всяка година. Това става през март, когато растенията се изнасят от студеното помещение. При подменянето на пръстта трябва да се внимава да не се пречупят върховете на стъблата. Ако въпреки това някое клонче се пречупи, то се отрязва на около 1 см над най-близкото коляно. Така се предизвиква появяване на нови клончета от по-долните пъпки, които при добре развитите стъбла също дават цветове.

Хортензиите се размножават чрез разделяне или чрез вкореняване на стъблени резници през лятото. Резниците се отрязват от върховете на леторастите на 1 мм под коляното. Те трябва да имат 2-4 напълно развити листа. Забождат се във влажен пясък или в смес от листовка и пясък и се захлупват със стъклен буркан, за да се поддържа влажен въздух около тях.