Озеленяване, паркове, цветя

Сред грижите за декоративните дървесни видове е резитбата. Тя може да бъде санитарна, за разреждане на короните и за подмладяване. При санитарната се отстраняват сухи, заболели и счупени клони, като това може да се прави през всички сезони на годината. При отстраняването им отрезът се прави в здравата част на клона (1-2 см навътре от сухата част), като след това се намазва с блажна боя.

С резитбата за разреждане на короните на декоративните растения се регулира гъстотата на короните им. Така се осигурява достъп на светлина и въздух до всички части на короната и се възпрепятства преплитането на клони, счупването и изсъхването им. Премахването на излишните клони трябва да се извършва при основата на короната или до главен клон. При вечнозелените декоративни растения, които винаги са облистени, за предпочитане е резитбата да се извършва, докато растенията не са в период на растеж.

Резитбата за подмладяване на дърветата и храстите се прилага при застарелите дървета, храсти и живи плетове, които започват да губят декоративните си качества. На практика това става, когато значителна част от клоните са счупени вследствие на ветроломи, буреломи, снеголоми и др., при силно пострадали от измръзване растения, при масово нападение от болести и неприятели или при незадоволителен растеж.

При храстите най-целесъобразно е подмладяването да не се прави еднократно, а за няколко години, като всяка една се премахват по 1-3 стари клонки.

При дърветата подмладяването може да стане чрез съкращаване на главните клони на различна височина (1/3-1/2), като се запазва характерът на короната. Такава резитба се извършва при видове, които по-трудно понасят резитбата. Можете също така да съкратите всиочки клони до стъблото, когато короната е изцяло пострадала или да отстраните стъблото до основата, ако и стъблото е засегнато. Подмладяването трябва да се извършва рано напролет и по изключение през есента.

Източник: Вестник за градината

Описание: Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например. Tой е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи: Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо). Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания. При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място: Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване: Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

Източник:  www.zadoma.com

Ноември е подходящ месец за засаждане на декоративни дървета и храсти в градината. Ще акцентираме върху някои практични съвети за засаждане на дървесна растителност, която се продава в контейнери.  Добре е няколко дни преди засаждането да се изкопаят дупките на маркираните места. Обикновено за дръвчетата те са широки 60-80 см и  60 см дълбоки, за храстите по-малки - 40 х 40 см (в зависимост от размерите). Ако туфата на растението, което е в контейнер, е много суха, натопете го във вода, докато почвата се напои добре. Контейнерът се изважда от водата, когато от него престанат да излизат мехурчета с въздух. Ако от контейнера се подават прорастнали корени, те се отстраняват с остра градинска ножица. След това растението се изважда от контейнера и се поставя в средата на подготвената вече дупка, в която е насипана хранителна почва. Трябва да се внимава кореновата шийка на растението да остане на нивото на терена. Следва внимателно попълване на празното пространство около корените с пръст или обогатена смеска. Растението леко се стръсква, за да не останат празнини. Почвата около засаденото вече растение се претъпква с крака, за да се уплътни максимално. Покрай него се оформя т. нар. поливна чаша от пръст. Независимо дали почвата е мокра или суха, новозасаденото растение задължително се полива, за да се изгони останалият в земята въздух и се създаде необходимият контакт между корените и субстрата.

Преди да засадите контейнерният храст, проверете дали туфата не се нуждае от потапяне във вода.

Източник: www.zeleno.bg

Жълтугата приляга и на оголените склонове и за дворските градинки

Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга.
На височина достига до 1 метър. Богат е на разновидности. Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени, или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете. Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива - мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта.

Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.
Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.

Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Видове:
• Много красива е Гениста сагиталис, или още така наречената “крилата гениста”, която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
• Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста румелика. Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас.
• Често срещан за нашите условия е и храстът Хениста германика. Той е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
• Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста лидия, който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златистожълто са изключителни.

Как се хваща
Жълтугата се размножава чрез семена, които узряват в продълговати сплескани шушулки и се берат към края на септември и октомври. Препоръчително е посевът да се извърши още през същия сезон, не е желателно да се чака до пролетта. Тогава преди посева твърдите бобови зърна трябва да се третират с гореща вода.

Източник: www.zeleno.bg

Бугенвилията  обича постоянната влага

Бугенвилията е малко ефирно храстче с големи обагрени, яйцевидно заоблени листа. Храстът се поддържа чрез резитба, може да се оформи и като топка върху телена подложка, по която дългите клонки се повеждат и закрепват.

Цъфти с бяло-оранжеви, розови, яркочервени до тъмновинени цветове. След цъфтежа може да подрежете ниско, защото после ще се разлисти още по-пищно. Това тропическо растение обича слънчевите лъчи, свеж въздух и редовно подхранване. През лятото обича да е на топло (тераса или двор), а през зимата – на светло и хладно при температура между 8 и 12 градуса.

През топлите месеци поддържайте добра влажност. От април до август подхранвайте всяка седмица с твърда (суха) тор. Интензивността и продължителността на цъфтежа се  определят от слънцето. Когато годината е влажна, студена и с малко слънце, растението само напъпва, но не разцъфва. Ако бугенвилията Ви е била на открито през летните месеци, задължително я внесете обратно в дома през есента. Размножава се чрез резници от изрязаните клонки, които се вкореняват при температура от 20-25 градуса.

Източник: Моята градина